НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ ПРИ ЧЕРЕШАТА

НА ИНСТИТУТ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – КЮСТЕНДИЛ

 

Институтът по земеделие - Кюстендил е създаден през 1929 г. като Опитна и контролна станция по овощарство в най-стария център за производство на плодове в България. Нуждата от опитна станция в Кюстендилско е изразявана многократно на събрания на овощарското дружество в Кюстендил и на овощарски конференции. При създаването си започва работа с двама служители – директор и старши работник.

През ноември 1944 г. прераства в Институт по овощарство, а през 2000 г. в Институт по земеделие. Понастоящем той е структурно звено на Селкостопанска академия към Министерство на земеделието и храните и е специализирано научноизследователско учреждение за решаване на теоретични и практически проблеми на земеделието, внедряване на български и чужди постижения, оказване помощ на земеделските производители.

Първите проучвания са върху взаимоотношенията при оплождане на някои черешови, вишневи и сливови сортове. Установява се сортовия състав на черешовите градини, изучава се влиянието на климатичните условия върху размера на черешовата реколта. Плод на тези изследвания са установените интерстерилни групи при черешата, неизвестни дотогава за овощарската наука.

Изграждането на конкурентно черешопроизводство у нас е немислимо без подобряване на черешовия сортимент. Планомерна и мащабна дейност във връзка със селекционно-подобрителната работа при този овощен вид в България започва в Институт по земеделие – Кюстендил (тогава Институт по овощарство) през 1953 г.  в три направления:

- селекция на черешата чрез класически методи с генетикоселекционни изучавания в F1 и мутационна селекция;

- интродукция на най-ценните чуждестранни сортове;

- сравнително сортоизучаване.

 

Селекционната цел е видоизменяна многократно в зависимост от конкретните условия, като най-напред е формулирана “Създаване на нови, едроплодни и плътно месести черешови сортове с вкусови качества на Ръжавичка белвица”. Настъпващите промени в изискванията към черешовите сортове и необходимостта от изменения в технологията на отглеждане, налагат корекция в селекционната цел и към 1960 г. тя е формулирана: “Създаване на нови родовити сортове от типа на хрущялките, чиито плодове са пригодни и за механизирана беритба”.

                                                                                                                                                                    

Голямото значение на самоплодността при черешата, интродукцията на първия самоплоден канадски сорт Стела в Института по земеделие – Кюстендил, изучаванията върху устойчивостта на сортовете на студ и късни пролетни мразове, налагат нова формулировка на задачата “Интродукция, създаване и проучване на нови черешови сортове, устойчиви на късни пролетни мразове, с умерено до слаб растеж и самоплодни”. По-късно са интродуцирани и други 2 самоплодни канадски сорта Лапинс и Сънбърст.

 

От началото на 2004 г. задачата е формулирана “Подобряване на черешовия сортимент в България и отбор на нови подложки”, като се запазват и приоритетите от предходната задача.

 

За периода 1953-2004 г. в резултат от полова хибридизация са отбрани по морфологични признаци за степен на културност и са засадени селекционни насаждения над 8 600 хибрида от различни комбинации. В произхода на тези хибриди участват като родителски двойки най-ценните от интродуцираните сортове, проявили висока родовитост, едрина, плътномесестност и устойчивост на късни пролетни мразове /Козерска, Гермерсдорфска, Ван, Райниер, Стар и др./, установени при изучаванията в конкретните екологични условия на района. Особено внимание е отделено на кръстоските с участието на самоплодния сорт Стела.

 

Резултатите, макар и в продължителен период от време, което е характерно за овощните култури, не закъсняват. След дългогодишни изучавания и преценки на богатия хибриден фонд в Института са създадени сортовете:   

 

Победа – отбран е през 1953 г.

Черна Конявска –  кръстоска от 1956 г.

Кюстендилска хрущялка – създаден е през 1955 г.

Българска хрущялка – създаден през 1965 г.

Мизия – създаден е през 1971 г.

Данелия –  утвърден от Държавна сортова комисия през 1996 г.

Стефания – утвърден е от Държавна сортова комисия през 1997 г.

Суперстар – утвърден от ИАСАС през 2009 г.

 

Значителни усилия отнема вторият раздел от селекционно-подобрителната дейност в Института в Кюстендил. Първите сортове са внесени от унгарски колекции, а през 1960 г. и 1967-1968 г. най-ценните сортове на Института по овощарство в Скерневице, Полша и Опитната станция в Женева, щат Ню Йорк. Дейността в това отношение продължава интензивно по-късно – за 26 години целенасочена работа от 13 различни страни в света са интродуцирани 74 черешови сорта и 7 подложки. Особено значение има вноса на първия в света самоплоден канадски сорт Стела, а по-късно и другите два самоплодни сорта Лапинс и Сънбърст. Общият брой на интродуцираните черешови сортове до 1994 г. достига 100.

 

През периода 1994-2004 г. са интродуцирани още 38 сорта, включително двата самоплодни сорта на Женевската станция – Whitegold и Blackgold и самофертилният сорт на видния италиански селекционер Барджиони –Issabela. С интродуцираните  досега 38 сорта и подложки са обогатени значително растителните ресурси при черешата в института и страната.

 

Едновременно с вноса на това богатство от сортове се организира сравнително сортоизучаване: в три сортови опити са изучени интродуцираните сортове и оказалите се най-ценни при условията на Кюстендилски район, са предложени за размножаване на производствената практика. Основно в сега съществуващите насаждения у нас са разпространени сортовете Ван, Козерска, Бинг, Бигаро Бюрла, Гермерсдорфска, Ламберт, Стар, внесени в най-ранния период от интродукционната  дейност и изучени в института. Понастоящем общо 14 от тях са включени в Националната сортова листа.

 

С обогатяването на черешовия сортимент започва изграждането на крупни насаждения, най-големите от които са съсредоточени в Кюстендилския овощарски район, приблизително една трета от насажденията в страната. Типичен пример е изграденият черешов пояс около Кюстендил на площ от над 28 хил. da. Големи черешови масиви през периода 1970-1990 г. са създадени и в Пловдивски, Сливенски, Старозагорски и Бургаски райони. Общата площ на насажденията в страната достига 109 565 da, а общото производство – 82 993 t.

 

По втория подраздел на селекцията при черешата през 1964 г. е поставено началото на експерименталния мутагенез: облъчени са с гама-лъчи зелени резници от сортовете Ръждавичка белвица, Наполеон и Дроганова жълта. В резултат на това са отбрани три слаборастящи форми при Дроганова жълта, 2185 R, 2186 R и 2187 R,  с които са проведени кръстоски.

 

Въз основа на изучените най-важни биологични и стопански качества, като родовитост, едрина на плода, плътност на плодовото месо, вкусови качества, студоустойчивост и устойчивост на късни пролетни мразове, късен цъфтеж, цвят на плодовата кожица, самофертилност и др. през последните 10 години е направена преценка на голяма част от наличния плододаващ хибриден фонд. Отбраните ценни хибриди са размножени през 1999 г. върху семенна махалебкова подложка. От тях през 2000 г. е създадено ново селекционно насаждение за вторично изпитване в Института с участие на елитите № 6371, № 6374, № 6383, № 6382 и № 6387 от комбинацията Стела х Гермерсдорфска, № 6400 от комбинацията Ван х Стела, № 5937 и № 5938 от комбинацията Стела х 2186-6, № 15/10/10 от комбинацията Компакт Ламберт х свободно опрашване, № 34/19 от комбинацията Шмидт х Стела, № 5752 от комбинацията Мизия х Стар и № 1890 от комбинацията №31 х № 690.

 

В резултат на селекционната работа през 2002 г. са отбрани и размножени през 2002 г. върху семенна махалебкова подложка елити с номера - № 5295 и № 5296 от комбинацията Стела х Райниер, № 6299 от комбинацията Козерска х Бигаро Бюрла, № 6351, №6357, № 6364, № 6369, №6371 и № 6374 от комбинацията стела х Гермерсдорфска, № 6400, № 6401, №6402, № 6416, №32/18, № 32/20, №32/23 и № 32/27 от комбинацията Ван х Стела, № 6599 и № 6602 от комбинацията Стела х Козерска, № 6542 и № 6546 от комбинацията Мутант 2187 х Стела. Създадена е нова селекционна градина през пролетта на 2004 г. за вторично изучаване.

 

Установено е, че хибридите – 32/20, 6541, 32/27, 6528, 34/20, 6544, 32/18, 34/19 и 32/23 са самофертилни, което на фона и на другите ценни биологични и стопански качества, които са установени при първичната преценка, представлява определен интерес за селекцията при черешата в Института.

 

Наред с разгърнатата дейност в областта на практическата селекция при черешата са проведени и изследвания от научно-теоретично естество. Касае се за генетико-селекционни изучавания във връзка с унаследяване на най-важните помологични признаци и стопански особености на хибриди получени от кръстосване на черешови сортове и хибриди в F1.

 

Установено е, че използваните родителски форми са хетерозиготни по отношение на много признаци, а това обуславя възможности за получаване на относително разнообразие в F1. При хибридите се проявява доминантност или свръхдоминантност на родителската форма с по-малко маса на плода. Това налага при хибридизацията да се използват като донори възможно по-едроплодни форми. Потвърдено е, че черночервеният, тъмночервеният и червеният цвят на плодовата кожица са доминантни по отношение на жълтия, жълторозовия и розовия. В F1 е установена непълна доминантност или свръхдоминантност на родителската форма с по-ниско съдържание на сухо вещество в плодовете. Потвърдено е, че от кръстоски между плътномесести сортове или форми преобладават хибриди с плътно плодово месо, но има и незначителен брой с меко плодово месо. При повече от половината хибриди вкусовите качества на плодовете са добри или много добри.

 

Вероятността за получаване на по-висок процент късноцъфтящи черешови хибриди е много по-висока, когато се използват късно цъфтящи донори. При условията на Кюстендилския район черешовите хибриди започват да плодоносят при петата-шестата година. Повечето от хибридите имат добра или много добра родовитост и са с интермедийно положение по време на узряване на плодовете в сравнение с родителските форми или узряват едновременно с тях.

 

При комплексната оценка на хибридите е отделено внимание и на преценката на напукване на плодовете и устойчивостта им към цилиндроспориоза и монилия през години, благоприятстващи развитието на причинителите им.

 

Неразделна част от изследователската работа е отборът на подходящи подложки и сортоподложкови комбинации за черешата. Тя започва през 1959 г.  с проучване на взаимоотношението между подложка и присадник в условията на питомник и насаждение.

 

Значителната по обем изследователска работа след 1972 г. се развива  при проучването на местни ресурси от форми на махалебка в Кюстендилския район по морфологични и биологични особености. Установени са биологичните и стопански качества на  семеначета в семенилище и питомник, както и възможността за директно засяване на семена в питомник с оглед съкращаване на срока за производство на посадъчен материал.

 

В резултат на комплексна оценка са установени като перспективни за използване в традиционното разсадопроизводство махалебковите форми Т-9, Т-34, Д-9 и Ш-8, а за директно засяване на семената V-50, V-51 и № 18. Разработена е технология за вкореняване на зрели и зелени резници.

 

Селекционирани са две нови махалебкови подложки:

ИК-М9 и ИК-М8 – вписани в Националната сортова листа съответно през 1993 и 1996г.

През периода 2000-2008 г. са изучени нови за страната сортоподложкови комбинации при черешата с участието на подложките SL-64, Владимирска вишна, П-7, Карами, Хибрид 2, махалебка 20-86 в комбинация със сорт Ван и PHL-A, Хибрид 2 и ИК-М9 със сорта Бинг.

 

Първите проучвания в областта на минералното торене и хранене започват в началото на 70-те години на миналия век. Проследявайки динамиката в съдържанието на основните хранителни елементи в листата през вегетационния период се установява, че концентрацията им е относително постоянна през август, поради което този срок се приема като оптимален за вземането на листни проби за диагностични цели.

 

Изучени са няколко нива на предпосадъчно торене с фосфор и калий (Р0К0, Р40К30 и Р80К60) и нарастващите норми на торене с азот (0, 5, 10, 20 и 40 g/m2). Установена е връзката между количеството на внесените азотни, фосфорни и калиеви торове, съдържанието на подвижните им форми и рН в почвата. Определено е съдържанието и съотношението на хранителните елементи в листата на млади и плододаващи черешови дървета в зависимост от предпосадъчното минерално торене. Разработени са гранични стойности на оптимална концентрация на по-важните хранителни елементи в листата. Те се използват за определяне торопотребността на черешовите насаждения. Установено е влияние на минералното торене, хранителната площ и сорта върху съдържанието на хранителни елементи в листата на черешата. В това отношение е изучено и въздействието им върху някои биологични прояви на черешата и качеството на плодовете.

 

По-късните изследвания са свързани с проучване на биологичните прояви на черешовите дървета в зависимост от азотната форма и норма на торене. Установени са и промените в агрохимическия състав на почвата.

 

Известно е, че растенията могат да усвояват хранителни вещества и чрез листата. Това налага да се проучи влиянието на няколко комплексни торове за листно подхранване (Агростемин, ВЕГЕ, Вуксал Б, Лактофол “Д”, Хезал 1N, Хезал – 1В и др.) върху продуктивните прояви на дърветата и химичния състав на плодовете.

 

Установена е степента на почвената умора, чрез  тестиране на почви от черешови градини в Кюстендилски район, както и някои от причините и начините за отстраняването ù.

 

В началото на 90-те години на миналия век стартират проучвания върху три системи за поддържане на почвената повърхност и две норми на азотно торене. В тези условия са установени промените в агрохимичните показатели на почвата, растежните и продуктивни прояви на черешовите сортове Бинг и Ван. На практиката са предложени две технологични решения – черна угар с органо-минерално торене и черна угар с минерално торене.

 

Установено е влиянието на запасяващото фосфорно-калиево и продължителното азотно торене, приложението на различните азотни форми и норми, както и системи за поддържане на почвената повърхност върху основните представители на почвената микрофлора.

 

Увеличаването на броя на дървета на единица площ налага прилагането на нови начини за формиране и резитба при отглеждането на черешовите насаждения, както и проучванията върху ефекта на механизираната ограничаваща резитба и тяхното влияние върху растежните и продуктивните прояви на дърветата. Препоръчва се храстовидната корона.

 

Напукването на плодовете по време на зреенето и беритбата нанася огромни загуби на производителите през годините с чести превалявания. Това налага да се установи влиянието на различните видове и типове подложки върху напукването на плодовете и да се проучат някои растежни регулатори за намаляването му.

 

Проучено е състоянието на черешопроизводството в страната и Кюстендилския район и възможностите за отглеждане на културата в планинските и полуплнинските райони на страната. Определена е икономическата ефективност от отглеждането на черешата в зависимост от минералното (почвено и листно) торене, както и на  различните системи за поддържане на почвената повърхност, формиране и резитбата на дърветата. Чрез хронометрични наблюдения и математически методи са определени рационалните размери на черешовите насаждения - за най-пълно използване на земята, селскостопанската техника и повишаване производителността на труда.

 

Важен проблем за черешопроизводството са климатичните условия, които могат да нанесат чувствителни повреди върху репродуктивните и продуктивните органи на дърветата, а понякога дори напълно да унищожат плодовата реколта. В това отношение е установено, че черешата има голяма възстановителна способност. Случилите се  студовете през януари и февруари 1985 г. унищожават 95% от цветните зачатъци и в различна степен повреждат 20% от едногодишните клончета, но състоянието на дърветата на следващата година значително се подобрява. Подобна е и възстановителната способност на черешовите дървета, пострадали от градушка. Все още не са установени практически начини за съществено удължаване периода на покоя на черешата, с оглед избягване повредите от късните пролетни мразове, но предварителните лабораторни проучвания за влиянието на някои растежни регулатори върху разпукването на пъпките на черешовия сорт Ван са насърчителни.

 

Научноизследователската работа по растителна защита на черешата  започва още от 1945 г. В първия тематичен план на секцията по „Растителна защита” е включена задача за решаване проблема с червивостта на черешовите плодове. Проведените изследвания  дават възможност за въвеждане метода на прогноза при провеждане на борбата срещу този неприятел. Освен това са установени и подходящи инсектициди за борба срещу черешовата муха и другите вредители. В резултат на тези изследвания черешовата реколта се опазва от черешовата муха и костилкоплодовата оса.

 

 Създаването на черешовите масиви в Кюстендилски район налага провеждане на биоценологични проучвания при този овощен вид. Проучени са листозавивачките по черешата, определен е икономическият праг на вредност на костилкоплодовата оса. Проведени са изследвания върху беловиноядите и паразитите по тях с цел използването им за биологична борба срещу тези вредители. Установен е и нов неприятел по черешата в България - Pemphredon inornatus Say, който е нов и за фауната у нас. По този вредител е открит  и паразит Perithous diviator Rossi.

 

 Преждевременното загиване на черешови дървета в отделни насаждения на Кюстендилски район налага провеждане на изследвания за установяване причините и разработване на начини и средства за предотвратяването му. Установено е, че причините, които предизвикват преждевременното загиване  на черешовите дървета са комплексни. Важен дял в този комплекс заемат бактерията Pseudomonas syringae van Hall, вирусните болести и короядите. Проучена е и чувствителността на най-разпространените черешови сортове към Ps. syringae. Въз основа на проведените изследвания и на чужд опит са разработени начини и средства за предотвратяване на преждевременното загиване, които са предложени на практиката за ползване.

 

Проучени са  някои от биологичните и серологичните свойства на два от икономически важните вируси - на некротичните пръстеновидни петна по черешата (PNRSV)  и на деформиращото прошарване по сливата (PDV), изолирани от череши и вишни. Установено е и тяхното разпространение в Кюстендилски район. За първи път в страната са открити и проучени болестите жлебове по стъблото на черешата и вишнята и грапави плодове по черешата Изучено е и влиянието на икономически важните вируси по черешата върху растежа, развитието и добива на черешови и вишневи сортове.

 

Проведени са проучвания за влиянието на някои абиотични фактори (температура и влага) върху развитието на цилиндроспориозата по черешата Blumeriella jaapii  и възможностите за приложение на слединфекциозни (лечебни) пръскания за борба срещу нея. Установено е, че болестта може успешно да се контролира чрез приложение на слединфекциозни пръскания, приложени след период със силна степен на инфекция с фунгициди на база битертанол, тебуконазол, дифенконазол и додин. При приложение на слединфекциозни пръскания се избягват ненужните профилактични третирания и се намалява броя им през отделни години. Слединфекциозните пръскания може успешно да се комбинират с тези срещу вредителите и се препоръчват за приложение при интегрирано производство на черешови плодове.

 

Изпитани са и нови фунгициди за борба срещу B. Jaapii. Въз основа на получените резултати от проучванията върху контрола на цилиндроспориозата и установеният праг на вредност на черешовата муха  е разработена екологосъобразна технология за борба срещу двата ключови вредителя по черешата.

 

Направена е преценка на чувствителността на 57 черешови сорта, от които 40 новоинтродуцирани в нашата страна. Всички проучени сортове са чувствителни на Blumeriella jaapii, но в различна степен. Много силно чувствителни са Мертон крейн, Приусадебная, Бигаро бюрла, а много слабо чувствителни са Вик, Патриотка Крима, Крупноплодная и Стар. Сортът Вик представлява интерес за практиката и селекцията не само заради слабата си чувствителност към цилиндроспориоза, но и за високата си родовитост и едроплодност. Това даде основание на Институт по земеделие -  Кюстендил да го предложи за включване в Националната стандартна листа за разпространение.

 

Във връзка с подбора на подходящи сортоподложкови комбинации при създаване на черешово насаждение за интегрирано производство са проведени и полски опити за влиянието на подложката върху степента на нападение от Blumeriella jaapii при най-широко застъпените черешови сортове Бинг и Ван. Установено е, че подложката влияе върху степента на нападение на присадения сорт. От изпитаните подложки Карами индуцира най-слаба степен на нападение на сорта Ван.

Доказано е, че повредите от цилиндроспориоза се влияят и от поддържането на почвената повърхност в овощното насаждение. Сортът Бинг е с по-слаба степен на нападение от болестта при черна угар без азотно торене.

Определени са  и причинителите на гниене на плодовете на черешата по време на зреене и беритба. Гъбите Monilinia laxa, Monilinia fructigena, Alternaria alternata и Botritis cinerea са основни причинители на гниенето и загубите от тях могат да достигнат до 14%. Азотното торене повишава значително повредите от гниене. Направена е преценка за чувствителността към гниене на 22 черешови сорта. От трите групи черешови сорта, с различен срок на зреене на плодовете, с най-висока чувствителност към загниване на плодовете, са ранозреещите сортове. Повредите от гниенето по плодовете основно зависят от чувствителността на сортовете към напукване.

Проучено е и влиянието на подложката върху чувствителността на сорта към гниене. Установено е, че тя оказва влияние върху чувствителността на сорта към гниене. Сортът Ван е с най-нисък процент загнили плодове, когато е присаден на махалебка 20-86.

Очевидно е, че по-нататъшният подем на черешопроизводството у нас е тясно свързан със селекцията, интродукцията и сортоизучаването. Ако сортът играе важна роля за селскостопанското производство, в плодопроизводството значението му е особено голямо, поради специфичния характер на овощните растения. При умело внедряване на определени сортове с ценни стопански и биологични качества в практиката е възможно да се внесат значителни промени в производството на черешови плодове. Не случайно в световното овощарство и у нас на сорта се отдава особено важно значение. Не по-малко е значението и на въпроса за селекцията, вноса и изучаването на нови махалебкови подложки.

 

Провеждат се и изследвания върху слаборастящи сортоподложкови комбинации  за създаване и внедряване в практиката на по-интензивни насаждения при осигурена вода за поливане.

От особено значение за получаване на висококачествена продукция са и технологиите за отглеждане. Настоящите изследвания в тази област са насочени към разработване на технологии за интегрирано и биологично производство. С внедряването им ще се произвежда черешова продукция без остатъчни количества от пестициди, а околната среда ще се опази от замърсяване.

 

Ст.н.с. І ст. д-р Димитър Домозетов

Ст.н.с. д-р Венера Тасева

Ст.н.с. д-р Николай Христов

Ст.н.с. І ст. д-р Мария Боровинова